„...Нещата от разстояние ви изглеждат двусмислени и съмнителни, правете ги със същата неяснота, в противен случай те няма да бъдат на същото разстояние във вашата картина. И не очертавайте ръбовете им с определени граници, защото границите са линии или ъгли, които бидейки граници на най-малките неща, ще бъдат неразличими не само отдалече, но и отблизо...” Леонардо да Винчи, Трактат от живописта. 

Сфумато (произнесено sfoo-mah-toe) е термин, използван от историците на изкуството, за да опише техниката на рисуване, усъвършенствана от италианския ренесансов художник Леонардо да Винчи. Визуалният резултат от тази техника е липсата на остри очертания (както в книга за оцветяване). Сфумато означава нещо, което е между светлината и тъмнината, между деня и нощта. Терминът започва да се употребява като рисувателна техника именно от Леонардо да Винчи. Той съветва творците да се упражняват в този принцип на разсейване, при който липсват резки граници, за да изглежда всичко като в живота: размито, дишащо, живо, подхранващо фантазията. Това можело да стане като разглеждат образуваните по стените петна мръсотия, влага, неравности и преливания. Смята се дори, че художникът специално одимявал помещението, в което работи, за да търси образите сред носещите се вълни на парите. 

Предлагаме, че „сфумато“ и елементите на тази техника най-добре подхождат за реализация на натуралните вежди.